21 май 2012 г.

Юбилейни годишни награди CINEMASCROTUM'03



Ето, скъпи приятели, че отново стигаме до повратния момент от годината, в който трябва да направя обобщение на всички филми, които с лекота успяха да иритират сетивата ми през последните 12 месеца. Набързо ще ви нахвърлям откроилите се заглавия и ще ви оставя сами да изберете вашия фаворит, защото за мен всички са фаворити и в еднаква степен заслужават да получат "Златният космат скротум".


“Джон Катър: Между двата крака” (Jackass Carter)

Както може да се очаква от филм с подобно заглавие, НО НА ДИСНИ, това не е поредното адвенчър порно с пенетрация, доминация и представители на аристокрацията (надявам се всички отбелязахте присъствието в лентата на принцеса Лея, принц Чарлз и - естествено, където има катър, там е и - Камила Паркър), от което порно индустрията загуби потенциален хит в репертоара си. Всъщност става дума за нещо много по-класическо от продукция за сношения, по-класическо дори и от програмата на радио Хоризонт по обед, а какво може да е по-натоварено с грандиозна ерудиция от интубиран Едгар Бъроуз на стероиди. Звучи ужасно, но поне едно нещо в киносалона успя да ме спаси от публичен дисгрейс - торбичките за повръщане, които предвидливо бях скътал в джоба си.

0,2/10


“Грехът на тирантите” (Wrath of the Titans)

Ще ви излъжа, ако ви кажа, че написах оплюващо ревю на този титаничен по размаха си амитологичен филм само, за да си изкарам гнева, задето си дадох парите за билет, а заспах още на началните надписи. Не, не е само заради това. Истината е, че го оплюх и, защото така правя по принцип, а заспах, защото седалките бяха крещящо меки и молеха за моето внимание. Плюс това тийнчетата около мен създаваха такава задушевна, предапокалиптична атмосфера, че щеше да е цяло геройство да не потърся убежище в прегръдките на Морфей. Отгоре на всичко началните надписи наистина не струваха - сансерифен шрифт на бял фон, при това в пост-конвертирано 3D - умрях си от скука, ей! А и кой, по дяволите, е очаквал тоя екскремент да става за нещо повече от излъчване в сутрешния блок на общинарска телевизия?

0,1/100


"Здрач: Погнусяване – част 1" (The Twilight Saga: Breaking Dawn – Part 1)

Гнус ме е да си спомням, че съм писал ревю за тва...

00/00


"Приключенията на Тинтири-Минтири 3D" (The Adventures of Tintin)

Противно (ми е) на всички очаквания, но този филм все пак става за нещо. За какво, ами за прожекция пред деца до 10-годишна възраст. Доста зле е и по скалата за идиотчета. Всъщност си е пълен капут, както и 90% от творчеството на Спилбърг, но все пак режисьорската и операторската работа си бяха на ниво. Сюжетът, за съжаление, беше на нивото на плуващи по течението изпражнения и, ако изключим сандвича с вкус на плесен, който изядох набързо във фоайето, мисля, че това беше причината да отскачам толкова често до клозета.

8/10


“Примата му с китара! Че и в 3D!” (The Three Musketeers)

Пол ВеЦе Андерсен. Жена му. Несъществуващи технологии по времето на Луи 13-ти. И къде без слоумоушън. Ще изпаднете в истерия, ако ви кажа, че забравих да си взема торбичките за повръщане. Наложи се да повръщам в дамската чанта на Вася Ганчева, която непредпазливо беше седнала до мен.

драйф-драйф/all-the-way



“Възторгът от варенето на сапуните” (Rise of the Planet of the Apes)

Когато Холивуд си изсипва нечистотиите, редно е бизнесът с перилни препарати да бележи растеж. Филмът е безогледно тъп, затова няма да се скъпя в оценката.

9/10


“Предпоследно изхождане 5? (Final Destination 5)

Точно така, това е оня филм, в който всички измират по особено нелеп начин. С всяка нова част от поредицата сценаристите стават все по-изобретателни, а резултатът е все по-отчайващ. С нетърпение очаквам "Последно изхождане 6", защото, честно да ви кажа, не мисля, че ще издържа повече.

мада/фака



Измина поредната година, в която с ревютата и новините си Cinemascrotum ни кара да чувстваме съпричастността му към болката, с която посрещаме всяко едно ново заглавие от кино-афиша. Аз лично, знаейки, че не съм единственият изправен пред тази холивудска планина от екскременти, приемам по-лесно тежкото бреме и то дори не ми се отразява на джоба. Надявам се Скротума още дълги години да жертва от времето и джобните си, за да ощастливява отчаяните кинофенове, като мен и вас, при това без да губи разсъдъка си.


ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, СКРОТУМЕ!

26 февруари 2012 г.

THE NOSCARS®: The winners!

Тази година церемонията по връчването на ежегодните филмови награди на академициците от Академицицията на мастурбиращите творцици обещава да е невиждано и нечувано събитие. Ще има голи мацицки, които ще нацицяват атмосферата между отделните връчвания, а преди това най-ярките звезди на шоу-небосклона ще дефилират по червения килим, за да им се порадваме цицки.

Естествено всичко това ще се осъществи с подкрепата на нашия спонсор - клиниката за пластични операцици "Холивуд Титс Ъпгрейд":
Тази вечер домакин на церемонията за 151-ви път ще бъде прегорелия Били "Дъ Секс" Пистъл, а негова асистентка ще е винаги горещата Роуз "Why did you do that, Rose? You stupid bitch!" Бюкейтър - последната оцеляла свидетелка на потъването на Титаник. Надяваме се до края на вечерта тя да запази топлото си излъчване, тъй като минути преди първите гости да пристигнат в Кодак Тиътър, Роуз неочаквано се спомина.

Но нека оставим домакините сами да открият събитието.

В залата под аплодисментите на публиката и с джазова стъпка се промъква спаруженото олицетворение на самата награда - Били "Дъ Секс" Пистъл. Били все още помни хладния метал под изпотените си пръсти, докато лично връчваше наградата за главна женска роля на Вивиан Лий. Той знае какво е да си на сцената и тази вечер отново ще си припомни. В този момент двама сценични работници изнасят Роуз, влачейки я по сцената. Публиката започва бурно да аплодира и да се залива от смях, мислейки си, че водещата имитира сцена от "Уикендът на Барни". Били се опитва да замаже гафа и запява арии от втръснал на всички бродуейски мюзикъл.

По време на десетте минути, с които разполагат, водещите изпълняват няколко вихрени танца. Роуз може и да е на години, но си е същата жилава пръчка, която завлече Джак на дъното на Атлантическия океан, при това е смъкнала около 35 килограма от задника си (респективно от този на Кейт Уинслет), което пък е добра новина за ишиаса на Секса, понеже на тези години да разнася повече от една торба цимент пред очите на половината земно кълбо крие известни рискове.

След вихреното начало, непрестанният кикот от куртоазия на публиката и откъслечните крясъци "Вижте как й се влачат цицките по пода!" настъпва време и за връчването на първата награда. Тя е в категорията "Best Animated Feature Film of the Year", където номинациите са:

Une vie de chat (2010)
Chico & Rita (2010)
Kung Fu Panda 2 (2011)
Puss in Boots (2011)
Rango (2011)

Победителят ще бъде обявен от Анди Съркис, който обаче, поради проблем с декорите, закъснява да излезе на сцената. Изглежда режисьорът на церемонията е забравил да спусне зеленият екран, което пречи на актьора да влезе в роля. Но ето, че екранът е спуснат и Анди уверено пристъпва под овациите на хора, които сега го виждат за първи път. И така, най-добър анимационен филм за 2012-та (та-дааа!) е "Rango"! Много от присъстващите в залата са разочаровани, защото са стискали палци за дебелата панда. Академициците също са изненадани от избора си, но пък нека и те се почувстват като редови любители на седмото изкуство, често оставали разочаровани от безхаберния избор на големите филмови дейцици.

Следва музикална пауза: Сашка Васева изпълнява музикалната тема от "Rango". Много от присъстващите излизат за по едва, две или повече кутии цигари.

И така, ето че отново сме тук. Били усеща, че вечерта ще е дълга, вероятно по-дълга и от психоаналитичен сеанс с Робърт ДеНиро. Следват номинациите за "Best Achievement in Directing":

Woody Allen for Midnight in Paris (2011)
Michel Hazanavicius for The Artist (2011)
Terrence Malick for The Tree of Life (2011)
Alexander Payne for The Descendants (2011)
Martin Scorsese for Hugo (2011/II)

На сцената излиза да обяви наградата Фарс фон Триер. Всички очакват от него нещо скандално и той не ги разочарова. Фарс си сваля гащите и си показва гениталиите на половината земно кълбо. Публиката плахо ръкопляска, все още не знаейки дали това е нормално. Фарс вижда, че не е достатъчно експресивен и вади от сакото си сатър от реквизита на предпоследния си филм. С красноречиви движения той демонстрира как иска да си отреже пениса и поглежда публиката за реакция. В дъното на залата единственият европейски критик, присъстващ на церемонията, скача на крака и започва да аплодира бурно. Фарс се опиянява от успеха си. Готов е всеки момент да си клъцне малкия пишок и така идеите му да възтържествуват над безбройния му фен, но зад сцената изскачат лосанджелиски спец-полицаи и арестуват датчанина за притежание на хладно оръжие с инкрустирана свастика. Публиката от първите редове си отдъхва облекчено.

Били "Дъ Факин" Пистъл веднага проявява съобразителност след този пореден фал и изпява арията на Хитлер "Пролет за Хитлер" от мюзикъла "Продуцентите". Докато припява, той отваря плика и обявява победителя в категорията за най-добър режисьор: Michel Hazanavicius за "Артистът"! Холивуд очаква Hazanavicius да започне да им скача по главите и да крещи името на майка си, но Роберто Бенини не в залата и всички са разочаровани от срамежливата реакция на сдържания европеец.

И ето че идва време за най-важните категории. "Best Performance by an Actress in a Leading Role":

Glenn Close for Albert Nobbs (2011)
Viola Davis for The Help (2011)
Rooney Mara for The Girl with the Dragon Tattoo (2011)
Meryl Streep for The Iron Lady (2011)
Michelle Williams for My Week with Marilyn (2011)

Тук академициците със затворени очи са пуснали ръце в деколтетата на номинираните актрицици и резултатът е, че бубите на Мишел Уилямс са се оказали най-големи. Е, или поне най-стегнати.

"Best Performance by an Actor in a Leading Role":

Demian Bichir for A Better Life (2011)
George Clooney for The Descendants (2011)
Jean Dujardin for The Artist (2011)
Gary Oldman for Tinker Tailor Soldier Spy (2011)
Brad Pitt for Moneyball (2011)

Джордж Клуни е най-набеденият актьор в тази категория, а и в историята на Носкарите изобщо, затова нека да видим какво ще ни предложат истинските актьори. Изборът естествено пада върху:  Jean Dujardin за "Артистът". Уж не съм жена, ама се влюбих в тоя. Пълнокръвен европейски Брандо, голям актьор, трябва да научи английски.

И най-накрая идва ред да се изсмуче най-добрият филм от деветте пръста на Академицицията. Пфуууу... Трудна работа, но академициците са свикнали да работят под напрежение и в тежките условия между гърдите на млади пробивни "актриси". Ето какво изцедиха от тях. Не от гърдите, а от деветте си пръста:

9. The Tree of Life (Дървото на живота)
8. War Horse (Боен кон)
7. The Help (Южнячки)
6. Hugo (Хюго)
5. The Descendants (Потомците)
4. Midnight in Paris (Полунощ в Париж)
3.
2.
1. The Artist (Артистът)

Академициците сметнаха, че "Moneyball" (Кешбол) и "Extremely Loud and Incredibly Close" (Ужасно силно и адски близо) не им се гледат, защото им дожаля за последните им две живи мозъчни клетки. След гледането на 2/3 от номинираните заглавия животът по високите етажи бързо опустя и всички си дадоха сметка защо. Просто номинираните филми са много сложни за разбиране, но са няколко пъти по-прости, за да трябва да си губим времето с тях. Човек трябва да уважава преди всичко себе си и много далеч след това групата неадекватни академицици, защото истината е, че всеки може да избира цици - достатъчно е да ги зърне, понякога и да ги пипне, но няма нищо сложно в избора им - всичко, което доставя удоволствие на първичните ни инстинкти, е лесно познаваемо - то е в природата ни. Но в природата на някои хора е да избират чалгата пред стойностното, а по-голяма чалга от тазгодишните номинации, не помня, повярвайте ми.

И сега какво да кажа на тия прости холивудски задници. Тази година един обикновен чернобял европейски филм ви разказа играта и то на ваша сцена. Не ме интересува дали ще го изберете или не, той вече е спечелил сърцата на кинолюбителите, а пренебрегвайки го, вие само ще затвърдите статута си на загниваща институция, нямаща никаква връзка с реалността. Киното не е награди. Големите филми ще си останат големи и без да приберат някоя и друга статуетка, а незаслужилите номинирани и наградени ще бъдат забравени само след няколко дни.

* * *


Тазгодишните статуетки NOSCAR пожънаха фурор в сферата на изкуството. Цели три вида носкари намериха място под купола на звездната нощ.
Лили изби рибата с Нострофестър, един изключително забавен злодей, който често е подхлъзван от филмите, на които дава кредит на доверие със самия факт, че сяда да ги гледа:
Ел пък разкри същността ми - скелет скрит под метална обвивка, любител на компота от смазка, подходящ за ръждясалите ми крайници (а това, дето се вижда точно под буркана, е девствения ми колан):
И сега, за да завърша подобаващо като за един незначителен блог, който вчера имаше втори рожден ден, минал и заминал, докато се опитвах да започна, а после и да завърша този проклет "прословут" пост, представям ви творението на Миленка, която ме сюрпризира с тази убийствена торта от (златни) малинки с два Носкара отгоре, на които им горят главите:
Ех, с такива награди, на кого му трябват филми!

14 февруари 2012 г.

happily ever ACTA

Край на тази приказка, следва нова. Само дето с времето приказките стават за възрастни, а приказките за възрастни рядко завършват щастливо.
Честит ви празник на виното и любовта!

12 февруари 2012 г.

make LOVE, not ACTA

Този блог се занимава предимно с холивудска продукция (когато изобщо се занимава с нещо), но май му е време да спре. Писна ми от холивудски боклуци и спокойно ще се откажа да "храня" тази фабрика за целулозни конфети по какъвто и да било начин, особено на фона на опитите й да превърне Интернет в тоталитарна държава.
Замразявам блога, докато всякакви абревиатури от рода на SOPA, PIPA и ACTA не останат в историята, като безславни опити на група алчни копелета да ни превърнат в послушни покупатели на боклуците им. STOP ACTA!

26 януари 2012 г.

Номинации за NOSCAR® 2012

Ето какво ни е подготвила изминалата година според пенисите, упс, пенсиите от Академията за филмово изкуство. Имената на филмите са във вида:
Заглавие на английски / Буквален аматьорски превод / Смислов превод, дело на Академията

The Artist / Артистът / Каратистът - филмът е реверанс към златната ера на бойните изкуства в киното и достоверно пресъздава стремежът на протагониста да докаже, че е най-добрият каратист в света. За целта той трябва да спечели Кумите - най-престижния турнир за бойни изкуства след Шоуто на Опра. След като чупи два пръста, един крак, три телешки ребърца и два свински джолана, на финала той се изправя в неравностоен двубой с миналогодишния шампион на Кумите, и го побеждава, използвайки тайна хватка от Каратеката - реалистична компютърна игра от зората на гейм индустрията. Филмът има 12 номинации, включително и за "Най-добър разфасовчик на телешки и свински котлети".

The Descendants / Потомците / Плиткоумниците - филмът разказва за самотен баща, който отглежда своите две плиткоумни дъщери и ги учи как най-лесно да го вбесяват. Те не го разочароват, от което следват много забавни и драматични случки. Джордж Клуни отново умело пресъздава образа на лекар-педиатър, въпреки че по сценарий той е стоматолог-зъботехник, заради което очаквано е номиниран за "Най-добро изпълнение на лекар-педиатър изигран от стоматолог-зъботехник сред всичките изпълнения на лекари-педиатри във филми с участието на Джордж Клуни".

Extremely Loud and Incredibly Close / Ужасно силно и адски близо / Ужасно драматично и адски сълзливо, напрао ще си паднете - когато атентатът над Двете кули отнема живота на Саурон и жителите на Средната земя си отдъхват от тиранията, за неговият син - момче в ранна детска възраст, свикнало да получава наготово от удобствата на живота - започва трудният път към себеосъзнаването. Той осъзнава, че да си седиш в кулата и да налагаш волята си над по-слабите от теб чрез армия от орки не е достатъчно, за да постигнеш пълното щастие, а понякога е необходимо и да слезеш ниско долу сред социално-слабите и сам да си изцапаш ръцете с оборска тор. Няколко генерации достолепни актьори ще се надпреварват да дават мъдри съвети на момчето за това как е устроен света, а тези от зрителите, които не са във възрастовата група на заблудените тинейджъри, някак си ще трябва да избутат до края на прожекцията. Коя е таргет групата на този филм обаче не е много ясно, защото заблудените тинейджъри също не си падат по нравоучителни драми за подрастващи.

The Help / Южнячки / Южни печки - новият прочит на "Чичотомовата колиба" отново ни ангажира с расистките прояви отпреди 50 години и този път ни кара да осъзнаем колко по-забавно е да четеш Хариет Бичър Стоу или Марк Твен, вместо да гледаш екранизация по сценарий на Опра Уинфри. 

Hugo / Хюго / Любо - въпреки че анимацията на Спилбърг "Приключенията на Тинтин" тази година неочаквано беше пропусната сред номинациите (и слава богу!), творението на винаги вземащия се прекалено на сериозно Мартин Скорсезе, успешно успява да представи на церемонията необятния жанр на наивните приказки за подрастващи и то не в категорията, предвидена за анимации, а в най-престижната от всички. Едно момче на име Любо, едно механично човече с ламаринено сърце и едно прелестно момиче - заедно те ще открият любовта или, както е правилно да се формулира в контекста на упоменатия формат, нейният шведски вариант.

Midnight in Paris / Полунощ в Париж / Мастурбации в Париж - да, определено това е филмът, който с всецялата си удиалъновска премъдрост и пелтечеща псевдоинтелектуална потентност, трябваше да измести от номинациите заглавия, като брилянтната екранизация на "Джейн Еър" и не толкова брилянтния, но също така заслужил аплодисменти "Кожата, в която живея". Наистина е плашещо какви филми са номинирани тази година. Тук имаме един бездарен Оуен Уилсън, който, въпреки че направи, каквото му е по силите, за да се превъплъти в актьорското амплоа на режисьора си, радващо не достигна неговите иритиращи висоти; сюжет, който елегантно се плъзга между стилната романтична комедия и откровено глупавата такава и, разбира се, тук са и несвързаните дрънканици на вечно надървеният по млади момиченца дъртак Уди Алън. Коя точно част ви подсказва, че това ще е филм с номинация за Носкар?

Moneyball / Кешбол / Шитбол - всяка година в номинациите се промъква и един спортен филм, който доказва, че сбъдването на американската мечта е факт и подкрепя твърдението си, гъделичкайки традиционно големия интерес на американеца към някой от смахнатите му национални спортове. Естествено в главната роля е олицетворението на успеха, мокрият сън на всяка домакиня и сбъднатата нощ на Анджелина Джоли, човекът с 24-каратова усмивка - Брад Пит. Другото си го знаете.

The Tree of Life / Дървото на живота / Надървени от живота - голям филм, голям режисьор, голям резил. Четете повече тук.

War Horse / Боен кон / Риба тон в собствен сос - колкото повече се сбабичкосва човек, било то Спилбърг, Скорсезе или Земекис, толкова повече се вдетинява, затова и се прехласва по сюжети за малоумници, в които някакви коне препускат героично, деца ги зяпат с възхита на фона на вдъхновяваща музика и т.н. и т.н., и т.н. Докато гледаш миналогодишния афиш от заглавия, можеш да заключиш, че животът е низ от забавни случки, имащи за цел да те преведат през група от изпитания, които неизменно ще завършат с хепиенд или пък, ако не, то непременно ще си извлечеш някаква житейска поука. Но всъщност откъде да знам, че наистина не е така. Може би само на мен ми се случва да се скапвам от бач по цял ден и вечер да заспивам с мисълта за наближаващия петък, когато вероятно ще мога на спокойствие да си седна в тоалетната и да прочета туй-онуй.


П.П. Тази година, поради извънредния характер на церемонията и големият зрителски интерес, спонсорите се увеличиха, което доведе и до увеличаване на броя на наградите. Ще се връчват по две награди, едната от които ще изглежда така:
и е дело на Nightwish El. Както се вижда от рисунката, наградата е зомби-носкар сграбчил компот от малини, плуващи в човешка кръв. Има ли нужда да обяснявам подтекста. Всички кино-труженици се избиват да се докопат до тия награди!.

Втората награда все още е в процес на изработка. Търси се достатъчно благороден материал за изливането й в статуетки. Дано Лили от Шматкология има успех в начинанието. Раздаването на наградите ще бъде в деня преди връчването на Оскарите - второстепенна награда за кинотворчество, едва ли сте я чували.

14 ноември 2011 г.

"Melancholia" (2011)



Ако трябваше да избирам кого да убия, за да спася котарака си от сатъра на виетнамски кулинар-виртуоз, първият ми избор щеше да е Ларс фон Триер. Единственото ми угризение щеше да бъде, че съм прибързал с избора си - все пак толкова нощи сънувах как стадо разбеснели се слонове прегазва Терънс Малик, че изглежда като прахосничество на животинска енергия той да остане жив.

Тъй, това беше таглайнът на този ми среднощен душевен оргазъм, така че оттук нататък сте предупредени какво ще последва. Всъщност това е изхвърляне, без удоволствието от него, така че не минава дори за оргазъм. Не знам какво е, но поне едно нещо ми е приятно и то е да отбележа, че пътят от Кан до Копенхаген трябва да е бил доста разочароващ за мазното датчанче с леви (не знам дали само в политически план) убеждения, които (доколкото е могъл да формулира правилно, така че да не излезе, че самият той не е знаел какво точно е искал да каже) открито граничат с нацизъм. Човекът не е успял да отговори недвусмислено на журналистически въпрос и се е омотал в съпричастности към Хитлер. Big deal, толкова народ скърби за разпънатия Христос, а религията му е изтрепала хиляди пъти повече хора от национал-социализма на Хитлер, едва ли може да минава за чак толкова зле... (Хитлер, Христос, усещате ли аналогията?)

Та това, което се опитвам да кажа, колкото и да се отнесох встрани, е че Триер е шибан нещастник, а единственото хубаво нещо в "Меланхолия" е, че в края Земята се сблъсква с планета-скитник и всички (в това число и Триер) измират. Филмите му също биват унищожени, пулверизирани до последния кадър и във Вселената не остава дори зъбен имплант от челюстите на Стелан Скаарсгард. Какъв по-щастлив край за човечеството. "Катастрофичният филм на най-иновативния режисьор от времето на Ед Ууд - оставен извън историята!" Жалко, че в този случай вече няма да има печатници, за да мога да прочета това заглавие във вестник.

Но, като казах катастрофичен, нямах предвид, че третира темата за световен армагедон, а, че е катастрофален за хората, които свързват Триер със смисленото кино, защото сам по себе си филмът демонстрира колко еснафски и повърхностни могат да бъдат преценките на някои, когато става дума за "високостойностно" кино. Гледал съм само два филма на Триер и основното, което видях в тях, е че той се опитва да скандализира - или избивайки един град хора (открит геноцид), или унищожавайки планетата Земя (скрит геноцид). Признавам си, "Догвил" ми хареса. Открих аналогиите, които не бяха и кой знае колко завоалирани, но това дори беше плюс, защото не търсеше единствено одобрението на шепа онаниращи критици, но така или иначе дори и той си беше отявлено плачевен до финалната сцена. "Мелахолия" пък е плачевен до самият край.

Изнасилени конфликти, преувеличен мелодраматизъм, шаблонни образи без грам дълбочина, но и каква дълбочина, след като сюжет просто няма. За правдоподобност между героите дори дума не може да става. Единственото, което си струваше, бяха първите 8 минути. Чисто визионерски, като картини на импресионист. Тоя тип е трябвало да снима реклами и мотивационни филмчета за ФК "Барселона".

Но стига толкова. "Дървото на живота" и "Меланхолия" са два еднакво тъпи филма, дело на изчерпания режисьор Ларс фон Малик. Ъмм, или беше Терънс фон Триер... Все тая.

25 октомври 2011 г.

"The Walking Dead" - S02xE01

Първият епизод от втория сезон на "The Walking Dead" определено дава заявка за една от най-добрите сапунки за зомбита, появявала се на екран от "Злите мъртви 6" насам. В някои отношения дори я надминава, а няма да е пресилено да кажем, че надскача и първия си сезон.


Надскачането е относителна величина, когато става дума за филми, но тук съм готов веднага да подкрепя с примери в какво точно се изразява то. В сравнение с предния сезон, са надскочени в пъти патетичните хленчения и хроничните оплаквания. Почти няма да успеете да откриете сцена, в която някой да е доволен от статута си на беглец по пътищата на Америка и съответно да не мрънка на главите на другите, което в един момент да мутира в обвинения към тях. Също така героите са се превърнали в още по-безразсъдно добри самаряни, респективно и по-тъпи такива, да не говорим, че вече никой от тях не следва някаква определена логика в постъпките си. Единствените им мотивирани действия се изразяват в често изявяващата им се вътрешна необходимост да пръскат черепи на мъртъвци пред очите на невръстните си дечица. За да е по-ефектно, те не само не се спират до там, ами и млатят тленните останки, докато не се превърнат в гъста, пихтиеста маса. След което спират за по цигара, преди да продължат блъскането с камък, мачете или каквото дойде, до постигане на лепкав бъркоч.

Няма как да не се отчете и факта, че за разлика от първия сезон, тук смехотворният сюжет бие по идиотизъм и най-добрите епизоди от "Дързост и красота". Поантата идва не само със самоцелното разфасоване на трупове, а и с очевидно бездарната актьорска игра, която този път сценаристите не само, че не са успели да скрият, а дори сякаш са опитали да изкарат на повърхността.

С други думи, това е един уникално глупав филм. Толкова самоцелно гнусен и патетично сълзлив, че все още не мога да си обясня коя точно му е таргет аудиторията. Няма как да са скучаещите североамерикански домакини, защото гнусотията е поразяваща, освен че е напълно безсмислена и неубедителна. Не е възможно да са и обръгналите почитатели на хоръра, защото смехотворният мелодраматизъм е наистина отчайващо елементарен. Остава да са онези тийнчета, които в лицето на Едуард и Бела не са успели да открият желаната доза агресия (ама пък с този си рейтинг за възрастни, вероятно дърпат филма от торентите, т.е. не успяват да вдигнат зрителския рейтинг на AMC).

Това няма да е първият тъп сериал потънал в клоаката на посредствеността, жалкото е, че е от онези, които в началото наистина имаха големият потенциал да се превърнат в нещо значимо. Лично аз няма повече да си губя времето с него. Смятам да изчакам ревюто на cinemascrotum в края на сезона, за да се посмея, което надявам се поне в някаква степен ще осмисли бюджета на това недоразумение.