25 февруари 2010 г.

Това наше нещо...

Няма да промотирам колко изключително информативен ще съм в настоящия блог по повод новини (и старини) от всякакво естество и компетенция, просто защото няма да съм, но затова пък от време на време ще давам своята лепта за благото на киноиндустрията и кинодилетантството, особено за второто. Вероятно покрай киното ще се произнасям и по други наболели (ме) въпроси, свързани с литературата, новите технологии и музиката, която ме кара сутрин да се будя, а вечер да заспивам в захлас, защото каквото и да си говорим тя е живот, затова и толкова често ми опротивява, което пък е другата й хубава черта. А нещото, за което няма да пиша, са перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена. Не защото не ми пука за тях (сами разбирате - пука ми в какви опаковки ще са сирената, особено когато става дума за моцарела), но от срамотия ще си позволявам и да нямам мнение по някои въпроси.

Между другото наистина съществува такъв труд с грабващото заглавие "2009-2014 преглед на перспективите пред 60-милиграмовите опаковки за сирена" на утвърдения и многоуважаван специалист по темата професор Филип Паркър. Няма как да го познавам, но съм сигурен, че усилията му са дали и ще дават на човечеството много повече благини, отколкото този блог някога ще даде и на един единствен свой читател, така че let the sunshine in...

5 коментара:

  1. Хаха, влюбих се в описанието от пръв прочит. :)

    ОтговорИзтриване
  2. 10х, надявам се съдържанието да ти доставя същото удоволствие като... опаковката :)

    ОтговорИзтриване
  3. Харесвам, харесвам, даже ще те сложа в blogroll-a си, ако нямаш нищо против. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Честит блог - пожелавам ти естетическа обективност. :)

    ОтговорИзтриване