30 април 2010 г.

The Crazies (2010)

Режисьор: Breck Eisner
Сценаристи: Scott Kosar, Ray Wright
Дата: 26 февруари 2010
Жанр: Мистерия, Научна фантастика, Трилър
Каст: Timothy Olyphant, Radha Mitchell, Joe Anderson, Danielle Panabaker


Постапокалиптичната тематика винаги ме е вълнувала с отключването на неподозираната жестокост в индивида, обикновенно скрита зад кулисите на обществените норми и благини, с които дори и един осъзнат психопат не би тръгнал лесно да се разделя. Още по-интересен ми е самият преход към апокалитичност - времето, в което виждаш как устоите на обществото се разпадат под въздействието на фактори като глупостта човешка, довела до необратими климатични промени, ядрена катастрофа и биологична зараза, или пък факторът средновековен митологизъм, често включващ зомбита, вапири, караконджули, кукери, кокершпаньоли, уолфмени и каквото ви душа иска. А сега си представете, че вичко това е забъркано в един единствен грандиозен по своя мащаб и епичност филм!

Е, ако успявате да си го представите, значи ви е време да си вземете хапчетата. Аз самият вече се надрусах, но не поради такива въжделения, а защото съвсем лековерно си представях, че, сядайки пред 24-инчовия екран, ще се насладя на минималистична и достоверна история за изкрейзващите жители на малко градче от средния американски запад, които ефектно ще създават проблеми на местния шериф, заради които същият ще ме дари с подобаващо актьорско присъствие и пръскащи се като изгнили тикви глави на зомбита. С други думи виждах нещо като "Dawn of the Dead" в комбинация с "The Mist", а за сметка на това получих: билогична зараза, ядрен взрив, зомбита, самолетна катастрофа, модерната напоследък "история в автомивка", изперкващи съратници и общо взето всичко, което съм гледал на кино в последните 10 години. С други думи получих един бъркоч под формата на боза. И то от тези бози дето ви ги подаряват в хипермаркета заедно с козунака, защото отделно никога няма да си ги купите. Но както се казва - никой не ви кара да взимате бозата. Аз го направих, за да ви уверя, че тя е точно толкова кисела, колкото сте и очаквали, а завидния IMDB коефициет от "севън пойнт зиро" точки, който паплачта американоси са дали на тоя боклук, само затвърждава убеждението ми, че някой някъде там ни е създал за собствена радост и забавление.


"Приятел, ела да видиш, май ми се клати трети горен вдясно."

Историята започва в малко средностатистическо градче забутано нейде из щатите, респективно обитавано от оглупели американчоси, живеещи своя благосъстоятелен лайф. Дотук нищо ново - 80% от хамериканските филми започват така. Шериф и помощникът му следят за сигурността на местния бейзболен стадион, на който най-внезапно нахлува фермер с двуцевка. Преди въпросният да е решил да отстреля батера, наш началник-шеф полицейско управление се проявява като уестърн герой и отстранява от играта нереализиралият се плеър. Е, и до тук добре. Можеше да има малко предистория, че да се почувства зрителя леко съпричастен с някой от насила присъстващите герои, но пък винаги съществува надежда, че режисьорското тяло тайно има нещо впредвид.

За да не се чудите защо аджеба вкарвам тоя скепсис и сарказъм още от първите строфи на повествованието, ще ви отстрелям с информацията, че шерифчето в тая драма е същият онзи Тимъти Олифант дето ходеше по нервите на Брус Уилис в "Умирай трудно 4.0", където актьорските му дарби бяха умело прикрити от неориентирани изблици на гняв и злорадо задоволство. Тук обаче това се оказва недостатъчно, защото след ритуалното убийство на игрището за бейзбол той ще трябва да изживее лична драма и да ни предаде малко повече от емоционален дискомфорт на европеид прекалил с мексиканската кухня. За съжаление изтерзаният поглед на героя му освен пряка родствена връзка с изстудена скумрия в хладилен щанд на рибния пазар, не успява да ни предаде нищо друго, а дори и това е малко съмнително, защото все пак дори и скумрията е преживявала някакви емоции, които в последните й мигове спонтанно са се запечатали върху зиналата й паст. Но всяко зло за добро - както е известно до всеки слаб актьор стои една сексапилна жена, която от време на време му подава репликите, и, ако може, вкарва малко актьорско майсторство вместо него. Не че Рада Мичъл е свръх талантлива или главозамайващо красива, но във всеки случай е някаква глътка свеж въздух сред останалата смрад.


Оттук нататът сюжетната линия започва съвсем откровенно да намирисва. Появява се втори случай на изкрейзване и то в лекарският кабинет на Рада Мичъл, която съвсем естествено се оказва и жената на шерифа. Точно този момент убива и маргиналният шанс да привлече дамската аудитория към боксофис каузата, понеже отпада и възможността някой да се залюби с някого и любовта им да премине през перипетиите на сюжетните недомислици. Но, както се казва, това да беше! Най-интересното е, че с този втори случай на поболяване започнах да получавам дежа вю с едно друго заглавие, което вече "ревюирах". И там ставаше дума за малко градче, и там имаше доктор и пациент, и там - внимание - след като напускат кабинета и се прибират в отдалечената си ферма, побърканият пациент избива семейството си. Разбира се "The Crazies" няма как да бъде обвинен в плагиатство понеже сам по себе си той е римейк на едноименния филм на Джордж Ромеро от 73-та, което говори, че по-голямо плагиатстване от това няма накъде, но лично аз съм се сблъсквал с дузина други примери на римейкове, които в много отношения дори надминават оригиналите си. Това обаче в пълна сила не важи за този.

Оставяйки настрана сюжетната линия, която няма как да е изтъкана от бездиханна оригиналност, чисто визуално имах чувството, че самообявилия се за режисьор Breck Eisner, явно е решил да налепи кадри от половината блокбастери наизскачали по екраните през последните 10 години. Кулминацията на съшиването настъпва в последните кадри след детонацията на вездесъщата атомна бомба, която помита изнизващия се от периметъра й трък с оцелелите шериф и докторка. Превозното средство се преобръща и насмачква до размерите на консервна кутия, от която двамата протагонисти се измъкват абсолютно невредими, изкачват се обратно на аутобана и гениалният визионер, познат ни до момента най-вече с пародията на филм, наречена "Сахара", ни демонстрира кадъра с детонацията от "Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп" - тук на преден план са изнесени гърбовете на Олигофрант и Радка за сметка на дядо Харисън Форд. Креативността дотолкова отсъства в представите на визионера, че няколко от сцените от първия половин час ги видях буквално повторени в останалите минути.

"Гледам свирепо. Гледам свирепо. Добрееее. Потрай още малко...
Кога, по дяволите, ще свърши тая сцена!"

С други думи в този филм не просто нямаше нищо оригинално - в него дори и копикет материалът изглеждаше по-боклукчав и от градското сметище. Но за мое притеснение дори и това не се оказа толкова травматизиращо, колкото неповторимия по своята бездарност, несъдържателност и аут ъф сенс диалог. Ако се чудите как някой може да изръси толкова малоумщина, че кафето ви да изкипи от кафеварката при изключен котлон, вижте какво си споделят шерифът и неговия заместник-шериф след като са избягали от училището-лагер, където армейските сили завардват всички от заразеното градче.

- Радвам се да те видя, шефе. Мамка му! - зам-шерифът.
- Как избяга? - шерифът.
- Том Алис ми показа една дупка. (!?!) Като ни видяха, започнаха стрелба. Хората в града са се побъркали. По едно време почнаха да бягат. Джуди още беше вътре. Съжалявам.
- Тя не е болна, има треска от месец. Бременна е.
- Браво на вас. (?!?)
- Ще отида да я изведа.
- Да подпалим това училище! (?!?!?)

И още по-грандиозното:

- Със сигурност съм болен - зам-шерифът.
- Не мога да мисля и за това сега - шерифът.
- Лесно ти е на теб. Заразената вода почти не стигна до вас.
- Кой е шерифът? Кой е шерифът на Пиърс Каунти?
- Ти си.
- А кой е заместникът му?
- Аз съм.
- Заместникът следва заповеди. Казвам ти, че не си болен.
- Дано си прав, шефе. И аз имам своите планове.

Този текст звучеше толкова по-покъртително изречен от горните два индивида, че по едно време ми идваше да си бръкна в устата и да си извадя сливиците с пръсти.


И аз не знам какво точно съм си въобразявал, сядайки да гледам това бледо подобие на хорър, но знам, че чисто идейно този римейк можеше да се получи. Разбира се само при условие, че в неговата реализация не участва нито едно от вече споменатите лица с изключение на кака Радка, която въпреки аграрния си вид, тук си е съвсем на място и спокойно може да се нареди до някой по-кадърен актьор. Под вещото ръковоство на по-криейтив и можещ режисьор, като например Нийл Маршал ("The Descent"), вероятно щяхме да имаме шанса да се насладим на една приятна "атмосферична" психария. Но нейсе... Единствената ми утеха е, че го гледах в паузите между снукъра и мачовете от Шампионската лига. С други думи не изтървах нещо, което си е струвало, заради него.

EDIT: Първоначалната ми оценка беше 2/10, но Скротума ме накара да се замисля, и след замислянето стигнах до извода, че май малко съм прекалил...

3,5/10

13 коментара:

  1. Напоследък много високи оценки започнаха да дават на хорърите. Помня, че "Отведи ме в ада" (който считам за добър) дълго време беше с оценка 8.0 в имдб и то от много вота. А това изгледжда боза, да:D вкисната, при това. Междудругото е излязло продължение на The Descent (много любим хорър), но предполагам са го развалили... ;/

    ОтговорИзтриване
  2. Много, даже Скротума вече писа ревю за него и тонът не беше особено дружелюбен. А "Отведи ме в ада" е с класи над тоз, даже няма място за сравнение.

    ОтговорИзтриване
  3. Да му съхнат топките на Греъм Дот, така исках Селби да стане шампион >:(

    ОтговорИзтриване
  4. Дот си е класа. И преди е бил подценяван, ама си е много последователен. Накефи как игра с Марк Алън, а знаеш, че той, като е на кеф, е машина, само дето младостта и липсата на опит понякога му играят лоши номера. Стискам палци за Дот и на финала.

    А, и мерси за коментара по същество... :D

    ОтговорИзтриване
  5. Ха хак му е! Русичкият австралиец поведе с 9:7...Юпиииии :Р Давай кенгуру!

    а и нещо за филма (за да не съм все офф топик и да не ми се караш :)): а бе стаа да се гледа с skip forward
    Виж колко професионален филмов коментар :)

    ОтговорИзтриване
  6. Бе знам ва аз - в Ламотхия всички сте са извъдили едни филмови критици... ;D

    А аз, за да съм основно офф топик - Дот не беше на кеф и, въпреки че бракът в играта му беше пословичен и от 5:3 го докара до 5:8, после успя да се вземе в ръце и да стигне до 7:9. Много им идва умората, специално той направо вървеше и спеше. Днес обаче ще е отпочинал... :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ouch! Някак си разчитах на този филм.:( Трейлърите ми изглеждаха доста обещаващо.
    Btw, вторият диалог ме кефи. Много приятна комедийка, какво? :))))))

    ОтговорИзтриване
  8. Давай
    Ти си
    http://zamunda.net/details.php?id=219923&comments=1#startcomments

    ОтговорИзтриване
  9. @Димитър Дринов:
    От един трейлър винаги можеш да разбереш дали филмът ще е тъп, не почти никога не можеш да разбереш дали ще е хубав... :)

    @Val:
    Сигурен ли си, че съм аз? Да не взема да те предредя, че ще ми е съвестно... :)

    ОтговорИзтриване
  10. Ревюто е добро, но оценката ти е по-ниска от тази, която аз бих дал, което си е чудо. :)

    ОтговорИзтриване
  11. Чудо е, че го изтърпях докрай. Истината е, че ми се гледаше нещо на подобна тематика, и ако филмът беше ням, вероятно щях да бъда по-благосклонен, но такава гавра с пряката реч не бях срещал от годините, в които сам се бях опитвал да пиша такава, а това си е плачевен случай... :)

    ОтговорИзтриване
  12. Аз пък го пуснах с много ниски очаквания и останах много доволна. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Явно разковничето е в нагласата... :)

    ОтговорИзтриване