27 май 2010 г.

V (2009)

Режисьор: Kenneth Johnson
Сезони: 1
Жанр: Drama, Sci-Fi
Каст: Elizabeth Mitchell, Morris Chestnut, Joel Gretsch, Logan Huffman, Laura Vandervoort, Morena Baccarin
IMDb: 7.7



Ще ви изгубя времето, за да ви презентирам един сериал от 12 епизода, който изгледах в рамките на една безпаметна събота, която още от сутринта знаех, че ще пропилея в безметежно вегетиране пред многострадалното си РС в името на среднощния финал от Шампионска лига. Т.е. цял ден не ми дремеше какви творения на киноматографията ще ми минат пред очите само и само да додрапам до 21:45. Търсейки съответното произведение с достойнства да се вмести в изпразнения ми от съдържание ден, пръстът на съдбата неуверено падна върху постер с медико-хигиеничния образ на Елизабет Мичъл, позната на посветените в мистерията на "Изгубени", като Джулиет Бърк, или последната тръпка на гаменчето Джеймс a.k.a Сойър и, която по-изкушените от вас вероятно помнят от "Джия", където разменяше нежни ласки с грозноватата по онова време патица Анджелика Джоли. Съвсем естествено, ако не беше екранното й присъствие в "Изгубени", щях да остана в неведение за достойнствата на този уникален римейк върху оригиналния сериал от 1983-та (в който бегло участие взима и иконата Майкъл Айрънсайд), което говори, че "блонди"-то на Сойър е с голяма заслуга да забравя първата и втората част от дискретната математика в следствие на повсеместно измиране на мозъчни клетки в една определена област от фронталния ми лоб.

За да бъда честен спрямо креаторите на сериала, първите 15 минути все пак са с достойнствата на игрален филм, бързо минал по кината в провинцията и два пъти по-бързо озовал се в кварталните видеотеки. Далеч съм от мисълта, че някой от продукцията е имал заслугите за съответното щастливо стечение на обстоятелствата и смело мога да отдам този факт на безотказната формула на оригинала плюс вечният "War of the Worlds"-сторилайн, който сам по себе си е способен да крепи и на най-обезкостения откъм дълбокомислие sci-fi сериал.

Та пазейки жив спомена за класикическата научно-фантастична сапунка "Нашествениците" ("The Invaders") от 67-ма, в която героят успешно анихилираше чуждоземни хуманоиди, трепетно проследих грабващата начална сцена на "Посетителите" ("V"), в която извънземна цивилизация акостира със звездолетите си във въздушното пространство над 29 земни столици с идеята да изложи пред общественността изцяло пацифистките си намерения. Визията на това събитие си струваше 10-те минути, защото който и да беше факира зад специалните ефекти, явно разбираше смисълът на думата "правдоподобност". Кадърът, в който "шасито" на кораба се трансформира в екран с размерите на няколко футболни игрища и на него лийкна последният епизод от "Биг Брадър фемили" в частта, в която най-интелигентното семейство от избраните, включващо порно-актрисата Анджелика и не толкова порно мъжа й, се разкрепости пред очите на консервативните в това отношение земляни, разкри истинския потенциал на сериала. И въпреки, че нищо от това не се случи, съответният сюжет щеше да е с една идея по-оригинален от действително разигралата се сцена. Хуманоидка от плът и кръв, самоназоваваща се Ана - в ролята Morena Baccarin, която за миг върна в спомените ми образа на строгата, но сексапилна учителка по руски език от пети клас, - обясни на перфектен английски, френски, немски, руууски и таджикистански език за съответните столици, колко е щастлива, като предводителка на своя народ, да открие живот на Земята. Нищо лошо. Аз лично НЕ бих се зарадвал, ако открия в килера си живот, за който да не знам, и за който ще ми трябва отрова за мишки, ако реша да се отърва от него, но за целите на сериала явно формулата работеше.


Насред цялата тази масовка, героинята на Лиз Мичъл, която съвсем не далеч от очакваното беше ФБР-агент и самотна майка на 17-годишно леке с тенденцията да се превърне в дебила на продукцията, се чудеше как да реагира адекватно на неадекватната ситуация, каквото правеха и останалите трима герои, чиито истории скоро щяха да се влеят в една. Това в общи линии е и всичко, което имаше смисъл да бъде разказвано с внимание към детайла. Оттам нататък ще съкратя събитията до следващите 2-3 параграфа.

Лиз открива странно движение в информационния поток, покрай идването на V-тата, между членовете на една определена терористична организация. Разследването я довежда до събрание на група от хора, открили, че извънземните всъщност са люспести създания, отглеждащи върху себе си човешка плът и същите са на Земята съвсем не от вчера. Тя и още двама от групата, които успяват да оцелеят след извънземна засада, сформират група за борба с извънземните форми на живот, наричаща себе си Петата колона, докато през това време V-тата, в лицето на Ана, всячески се опитват да унищожат съответната и да си изградят приемлив образ в обществото, 1) издигайки центрове за здравна помощ, лекуващи определен списък от нелечими земни болести, 2) посещавайки сбирки на ООН, за да промотират, т.нар. синя енергия, която да дарят на земляните, 3) пускайки в ход програма, която ще даде възможност на земни жители да живеят на извънземни кораби... и т.н. и т.н. баналности, с които обаче безмислията не свършват, защото дебилчето на Лиз се влюбва в дъщерята на Ана (да, знам като какво ви звучи това):


Ако се питате кой от двамата е дебилчето, верният отговор е повече от един

Живеейки в света на своето тинейджърство, въпросният Тайлър (на снимката вдясно) е запленен от V-тата и техните форми... на живот, което пряко контрастира с желанието на майка му той да страни от тях. Това, разбира се, поражда напрежение по остта майка-син и естествено вкарва нужния семеен патос в социално-ангажираната драма за люспести извънземни скрити под маски от човешка кожа.


Току-що изваден от формалина добре запазен екземпляр на женско извънземно

За да е пълна картината, Ана, предводителката на извънземната раса, решава да си народи (буквално) армия от специален вид извънземни, която да изпрати на Земята, за да се разправи с Петата колона. За целта тя избира висок и снажен извънземен индивид, който да я оплоди, след което някак очаквано го изяжда. Е, и в най-развитите цивилизации съществуват несъвършенства, а и кой е казал, че сам по себе си този акт не е израз на най-висша форма на съвършенство. Без да си отговарям на този и без това глупав въпрос, ще спра до тук.

Нямам логично обяснение защо изгледах всичките 12 епизода. Тайно се любувах на Лиз, открито въздишах по Морена в моментите, в които не закусваше с бащата на яйцата си, откровенно повръщах от взаимоотношенията на дебила с русата кифла с марма... т.е. с извънземна плънка и въпреки това додрапах до финалния епизод на първи сезон, който не даде никакви отговори, но това беше някак естествено предвид на факта, че не зададе и никакви въпроси. Така или иначе явно ни чака втори сезон, който явно е чакан от някакви зрители, които явно са чакали да почне нещо друго по някой друг канал.

18 май 2010 г.

Chloe (2009)

Режисьор: Atom Egoyan
Музика: Mychael Danna
Жанр: Драма, Трилър
Каст: Julianne Moore, Liam Neeson, Amanda Seyfried, Nina Dobrev
IMDb:  6.7


Напоследък случва ли ви се да сядате пред екрана - бил той голям, среден или малък - с чувството, че ще се "нахендрите" върху един - голям, среден или малък - посредствен филм. На мен започна да ми става навик, затова и в последно време чашата ми с компот обикновенно е наполовина празна, а скепсиса в мен блика като мръсен канал насред градска плажна ивица. В този смисъл очаквано започнах да се питам какъв е смисълът да пиша дълги, пошли ревюта по темата освен, за да си spellcheck-вам правописа и изливам отрицателната енергия в чистите води на блогопространството, както и, за да хинтвам вас - няколкото верни мои читателя - да не си хабите енергията в гледане как два часа от живота ви се изнизват безвъзвратно между пръстите. Е, не открих друга причина, но стигнах до извода, че не си задавам правилният въпрос и трябва да го преформулирам така: "Какъв е смисълът да пиша, след като мога да го нарисувам?". Разбира се и в този въпрос нямаше особено много (с)мисъл по простата причина, че рисувам като трудоустроен шлосер с два пръста - по един на всяка ръка, - затова и реших, че да плагиатствам кадри е най-хуманното, което мога да направя - както, за да щадя вкуса на изтънчена аудитория, като вашата, така и за да осигуря удобството на удебелен блогър като мен.

След цялото това излеяние, стигнах до следното бледо подобие на комикс върху реверсивната версия на "Фатално привличане" (което определение само по себе си е един огромен и незаслужен комплимент) на уродчето с ляв уклон Атом Егоян, в която съвсем незабележимо участие взима и, набиращата тийн-почитатели актриса от български произход, Нина Добрев. Съвсем естествено няма нужда да споменавам, че в главните роли се подвизават вездесъщата Джулиан Мур, същата, като в "Тялото на Дженифър", Аманда Сейфрид, и достолепния Лиъм Нийсън.

Историята е колкото проста, толкова и тъпа, затова и мисля да не ви раздавам либретото:












И както често се случва в по-посредствените заглавия, а реших че по-посредствено от това няма накъде, добавих този алтернативен край, който оставя сюжетната линия отворена за бъдещи, кое от кое по-долнопробни, продължения:

11 май 2010 г.

Изкуството да артикулираш

Случвало ли ви се е дълго време, след като сте гледали определен филм, в главата ви да продължават да оттектват словата на някой от персонажите. Например, отивате да си миете зъбите, четкате настървено в една посока, дъвкателните ви мускули са стегнати на възли и, въпреки това, усещате как искате да процедите през зъби: "Then every son of Troy shall die!" или пък актуалното към момента: "Найс, а?".


Е, решил съм да ви запозная със сакралните три бодила в палеца на кинолюбителя дълго тормозели изтормозеното ми ежедневие. Ще ви оставя дезинформирани относно източниците им, за да се насладите сами на момента, в който ще ги разпознаете. Не че е толкова трудно, но в тях присъства и елемента на чуждоземната, непреводима реч, което малко или много е повод за размисъл.

#1


"Никой човек не може да понесе този товар, казвам ти. Той е непосилен. Спасението на душите ще ти струва скъпо. Никой. Никога. Не. Никой."

#2


#3


P.S. Като бонус прилагам най-великия урок по артикулация на привидно нищо не значещи слова преподаван някога на масите, а именно речта на Аденоид Хинкел от "Великият диктатор".

5 май 2010 г.

Стереоскопете си зрението за 12 лв. на прожекция

Нещо интересно във връзка с новата технология за източване на семейния бюджет:
3D технологията „лъже“ мозъка на човека, като му показва две различни изображения – едно за лявото око и едно за дясното. Мозъкът наслагва двата образа, в резултат на което се получава обемен образ.

В реалния живот, за да виждаме в три измерения, очите правят две неща. От една страна те се насочват към дадена точка – завъртат се малко по-навътре или по-навън, така че проекцията на изображението да попада винаги точно в средата на двете ретини. В същото време очите се приспособяват – всяка леща променя формата си, така че да фокусира изображението върху ретината. Без правилното насочване бихме виждали образите двойно. Без приспособяването пък бихме ги виждали размазано.

Изкуствените 3D изображения обаче пораждат конфликт между насочването и приспособяването. Човешките очи трябва да се фокусират на едно разстояние (там, където светлината се отразява от екрана), но да се насочат към друга равнина – там, където 3D обектът би трябвало да се намира в „пространството“. Разликата в разстоянията може да причини напрежение в очите и главоболие.
"Така ще изглеждате, ако един месец не си сваляте стереоскопичните очила."

А ето го и отговорът на въпроса защо от някои 3D-бози получавате повече киселини отколкото от други:
Дори минимални грешки в технологията на заснемане на филмите може да поражда ефекта на главоболието и затова създаването на 3D трябва да е ултра-прецизно.
Връзка към статията източник.