18 юни 2010 г.

Strange Days (1995)

Режисьор: Kathryn Bigelow
Сценарист: James Cameron
Жанр: Action, Crime, Drama, Mystery, Sci-Fi
Музика: Graeme Revell
Каст: Ralph Fiennes, Angela Bassett, Juliette Lewis, Tom Sizemore, Michael Wincott, Vincent D'Onofrio, William Fichtner

Някой съмнява ли се в качествата на най-добрата режисьорка на нашето време Катрин Бигълоу, родила от неопознаваемите дебри на утробата си този непонятен за мен феноменален труд на родилни мъки, носещ покъртително-оригиналното заглавие "Войната е опиат"? Не си мислете, че това е риторичен въпрос - ако беше, нямаше така яростно да си гриза ноктите, в очакване някой да ме осветли по този крайъгълен въпрос за киноманската ми същност, тровещ спокойният ми сън още от деня, в който се сблъсках с гения на тази жена-исполин и настоящ носител на приза "най-шибан режисьор" в историята на академичните награди. Всъщност призът й може и да е незаслужен, защото няма как да съм сигурен в сексуалната ориентация на всички предишни лауреати, но за нея със сигурност знам, че поне един й се е опитвал, макар и с променлив успех, съдейки по бракоразводното им дело. Ако все пак някой все още има болни илюзии за качествата й като режисьор, след като се е насладил на спиращият сърцето оскаров опиат, то нека се върнем малко назад в кинобиографията й и разгледаме настоящото заглавие.


Действието ни запраща два дни преди настъпването на новото хилядолетие - време, в което американската действителност се е превърнала в полицейска държава и танкове бродят из улиците, обезпокоявани от разпокъсани групички неориентирани борци за... нещо си. Престъпността е взела връх и ченгета с палки, каски и щитове всяват мир, спокойствие и нито грам респект сред... тотално неясно кого. В целият този хаос бившето ченге Лени Неро (Ралф Файнс) е открил бизнес ниша, в която да се изявява като пласьор на спомените на други хора, записани върху мини компакт дискове. Искате да усетите адреналина от това да оберете магазин и ченгетата да ви погнат и всичко това без опасност случаен куршум да ви отнесе темето - моля, заповядайте! В този си облик героят на Файнс явно трябва да го играе рядко хитро копеле, което е в час със законите на уличната джунгла, но се оказва, че той е просто едно лекенце с кожени панталони, мазна коса и вратовръзка на клоун, до което кака Катерина е изтипосала една елегантна, чернокожа пантера, бивша сервитьорка и настояща бодигардка с армейски умения в ръкопашния бой и боравенето с оръжия (Анджела Басет), която през цялото време ще изниква от нищото и ще му спасява разгащения задник... Добре, знам как ви звучи това, но пробвайте да го преглътнете, защото истински невъобразимото тепърва предстои.

Както често се случва в по-елементарните филми, разчитащи на вече наложени стереотипни герои, които да спасяват сюжетния екс(пери/кре)мент, отнякъде се появява близкият приятел на Лени, Макс (Том Сайзмор). Бивайки толкова близки... Ех, да, добре, схванах, че сте схванали кой ще се окаже мръсникът в края на филма, но пък Катрин все още не го е разбрала. Така че дайте й малко време на неориентираната шаврантия... Та тия тримата се съюзяват, за да открият кой е убиеца на приятелката на бившата приятелка на Лени. Въпросната в последните си мигове живот го посещава, казва му че бившата му приятелката (Джулиет Луис) също е в опасност и му предава едно CD, на което той не обръща внимание, докато сценарият не нагнетява обстановката, така че това да стане неизбежно, след което тя се омита и естествено бива убита. Ленито тръгва да спасява героинята на Луис, която пък се оказва пачата, която го е изоставила и в която той все още е лудо влюбен, но тя съответно не споделя чувствата му и се шиба с някакъв баровец, с който нашият човек съвсем естествено не се долюбва...

Всъщност е изключително уморително да се опитвам да ви преразказвам действието, за да стигна до поантата, която от своя страна да ви разпилее мозъка по стената. Просто това няма да се случи, а аз загубих 2 часа и 20 минути, предвкусвайки цялата тази обреченост на мат`риала. Затова сега ще ви зарадвам с риъл-тайм екшън от мястото на събитието. Enjoy and click to enlarge! (или зуумнете цялата страница с помоща на натиснат Control и скролера на мишката)











13 юни 2010 г.

Кратка анотация: Stir of Echoes (1999)

Режисьор: David Koepp
Сценарист: David Koepp (по романа на Richard Matheson)
Музика: James Newton Howard
Жанр: Thriller, Horror, Mystery
Каст: Kevin Bacon, Kathryn Erbe, Illeana Douglas, Kevin Dunn


Изпадам в тиха ярост всеки път, когато перспективен хорър с изчистен сюжет, градиращ съспенс и вледеняващи картини през първият половин час, на 31-вата минута "изтрещява" заради стереотипна приумица на сценариста да превърне протагониста в кълбо от нерви, защото, видите ли, някой трябва да се гневи и тръшка, за да е кинозрителят в час с дълбоката драма. Самоцелната гавра с героя на Бейкън, силнопреувеличената "конфликтна" ситуация между него и жена му, почти лишеното от нормални човешки емоции, като страх и боязън, тяхно дете и липсата на последователност в поведението на съпругата, превръщат остатъка от филма в клиширан, скодоумен боклук, заради който ми идваше да се накисна във вана с вряла вода и да чакам кожата ми да окапе.

Силно препоръчвам филма, за да отчетете колко нищожни усилия са необходими, за да се превърне един брилянтен хорър с тънко чувство за съспенс в посредствен филм, за който да се чудите кога ще свърши.

Заради първият половин час и няколкото откъслечни сцени от остатъка, крайната оценка все пак е сравнително поносима:

6/10

8 юни 2010 г.

Три в едно: "30 Days Of Night", "Midnight Run", "It's Complicated"


"30 Days Of Night" (2007)


След дълги години лутане, класният филм за зомбита се завърна и то не къде да е, а в най-северният град на щата Аляска - Бароу. Въпросното селище става сцена на една съвсем леко безмислена кървава баня, в която група местни нещастници неистово се опитва да оцелее, прогресивно намалявайки откъм човешки материал, докато градът е изпаднал в 30-дневна нощ и (явно това е причината, заради която) е напълно отцепен от света. В същото време група от нашественици е отговорна за бързото увеличаване на отрицателния приръст, мотивирана най-вече от желанието да утоли жаждата си за прясна човешка кръв. Защо наведнъж е решила да "опоска" цяло градче със свежа мръвка и всеки месец ли по земята опустяват такива провинциални градчета... Е, това е въпрос, на който хора, много по-вещи от мен в сатанизма, спиритуализма и спираловизуализма, като Bla (на когото само мога да дишам прахта, когато става дума за познания в хорър кино-жанра) биха отговорили така: "... (зомби-)жанрът и сюжетът не се нуждаят от обяснение и ужасът е още по-въздействащ именно без изтъкване на причини за феномена." (цитатът е без съгласието на автора, но надявам се с пълното негово разбиране, че аз самият не бих могъл да го формулирам по-добре). Стъпвайки върху тази трактовка на зомби-идейността, филмът прави забележителен поклон пред своите предшественици, без да се опитва да "открива топлата вода", но и без да следва дословно неписаните правила на жанра. Фактът че злодеите имаха собствена визуална морфология и поведение, осланящи се на рядко съчетание между зомби групово поведение и вампирско самосъзнание и потребности, допълнително вдигна градуса и то насред ледените географски ширини.

Филмът е задължителен за всеки, който под една или друга форма е фен на жанра, независимо от дразнещото (за пореден път след "Wicker Park") присъствие на Джош Хартнет, въпреки че като цяло трудно може да се говори за актьорско присъствие на когото и да било от каста, вероятно с две изключения - зловещият Дани Хюстън:


и Бен Фостър, който тук имаше също доста противно присъствие:


Останалата част от злодеите бе повече от перфектна:




но да не ставам излишно патетичен.

Въпреки че на последък нещо не вдявам да давам оценки, тук ще си го позволя:

6.5/10


"Midnight Run" (1988)


Реално погледнато трудно е да се предположи, че киноман, като мен, би могъл да пропусне такова заглавие от златните 80`s, но фактът си е факт. Въпреки че бях чувал легенди за него, така и не бях успял да стигна до усвояването му до вчерашния ден. Филмът е типична полицейска кримка движена от комедийният елемент във взаимоотношенията между Де Ниро и Гродин - единият бившо ченге, издирващо престъпници с обявена награда за залавянето и предаването им, другият - бивш счетоводител на мафиотски бос, присвоил от шефа си 15 милиона, за да ги раздаде на бедните, който трудно си затваря устата за повече от 5 минути. Плосък сюжет, в който, ако тръгнете да анализирате мотивацията на героите, ще стигнете до извода, че сценаристът е имал явен проблем с действителността, а и не това е причината, заради която ще седнете да го гледате. Историята се завръзва в момента, в който Де Ниро открива счетоводителя и тръгва да го връща на фирмата, която навремето е била платила гаранцията на въпросния Робин Худ. Проблемът е, че от него се интересуват изиграният мафиотски бос, представен от двете си мутри (едно кухо парче и друго - още по-кухо), ФБР (ейджънт Алонзо Моузли - негро, чиято роля е да обикаля наляво-надясно без реално да се вижда какво точно прави, освен да хвърля мръсни погледи на Де Ниро, задето същият още в началото му открадва ФБР значката и през целият филм я размахва за идентификация) и друг един ловец на глави. Филмът си заслужава заради харизматичното присъствие на Де Ниро, гонитбите и престрелките, както и заради хапливите лафове, един от които ме събори на земята в конвулсивен стомашен гърч:

ФБР е закопчало героят на Де Ниро в офисите на Бюрото.

Ейджънт Моузли:
Всичко свърши, Джак. Това беше.

Де Ниро:
Знам си правата. Дължите ми телефонен разговор.

Ейджънт Моузли:
Не би трябвало телефоните да са най-голямата ти грижа сега. Ще излежиш 10 години, задето си се представял за агент от ФБР.

Де Ниро:
Десет години, задето съм се представял за агент от ФБР? Че теб как не са те пипнали досега?

Трогателна картинка

6.5/10


"It's Complicated" (2009)


Не са малко филмите, за които мога да кажа със сигурност, че ме е обвземало срам да ги гледам. "It's Complicated" не е сред тях. Той е в категорията "Филми, които ме е срам, че изобщо съм си помислял да гледам". Докато някак си мога да си представя какво правят Болдуин и Мартин в тази меко казано "повръщня", то мотивацията на Стрийп ми е пълна мъгла. Но явно човек като прехвърли една определена възраст и започва да мисли със задника си, а Стрийп със сигурност има достатъчно от него. Само пълен мазохист или тотално оттегчена домакиня биха седнали да изгледат този безмозъчен водевил от начало до край. На десетата минута бях изпаднал в климактериум, идваше ми да се обеся за топките и да се провеся от балкона на деветия етаж, докато гениталиите ми се откъснат и полетя към заветната си гибел. И това съвсем не е силно казано на фона на тоталната липса на дори моментен проблясък на оригиналност. Мисля, че заради такива филми трябва да хвърлят продуцентите и създателите им в затвора.

2/10

1 юни 2010 г.

Public Enemies (2009)

Режисьор: Michael Mann
Музика: Elliot Goldenthal
Сценаристи: Ronan Bennett, Michael Mann
Жанр: Biography, Crime, Drama, History, Romance, Thriller
Каст: Johnny Depp, Marion Cotillard, Christian Bale, Billy Crudup, Stephen Dorff, Giovanni Ribisi, Stephen Lang, Lili Taylor, James Russo, Leelee Sobieski


Ако сте почитател на Джони Деп (сякаш някой не е!), то сигурно си спомняте защо тъгува Гилбърт Грейп. Да, онзи дългокос момък, който имаше нещастието да е брат на бавноразвиващия се Лео ДиКаприо и в същото време да е закотвен в провинциално градче с 1 912 души население без да броим добитъка. Той тъгуваше именно поради изброените причини, а ви го припомням, защото точно този обикновен и тъжен Деп, започна да ми липсва напоследък. Това не означава, че "нямам за нищо" изпълненията му в "Суини Тод", "Карибските пирати" и "Дрога", но тези и останалите му Бъртънови продукции нямаха нищо общо с човекът с обикновенните проблеми, същият онзи малък Деп с аризонски мечти. Долу-горе същото мога да кажа и за един от апотеозите в гангстерското кино за последните 20 години - "Дони Браско", в който с Пачино изнесоха спектакъл, който със сигурност няма да забравя до края на земните си дни. Героят му, специален агент под прикритие, внедрил се в мафиотските структури, имаше семейните си проблеми и носеше тежестта от взаимоотношенията си с героя на Пачино, но нищо от това не беше сравнимо с обикновенния Гилбърт Грейп. За съжаление неприятното в "Обществен враг" е не само, че няма да откриете тази злободневност, ами няма да откриете и нищо друго, което да си е струвало двата часа, освен ако прескачането от банка в банка с карабина в ръка, не ви се струва невероятен фън.

Филмът е гангстерски в стилистиката на "Недосегаемите", в който обаче лошите не са чак толкова лоши, освен с това, че романтично следват мечтите си, обирайки банки и утрепвайки тоз-оня някак си почти между другото. Вероятно това нямаше да е толкова зле, ако самата биография на Джон Дилинджър не се състоеше единствено в това, но явно Майкъл Ман беше решил, че разгръщайки и една любовна история, ще успее да изкопчи нещо повече от романтичния образ на работещия с карабината Робин Худ. Пълнокръвието на протагониста обаче се състоеше в мотото: “I like baseball, movies, good clothes, fast cars, whiskey, and you.”, което явно въплъщаваше неговият сложен вътрешен свят, и това оказа разрушителен ефект върху напъните на Ман да изсмуче някакъв личен за героя емоционален катаклизъм, който да заинтригува оттегчения от банализми и повторения кинозрител.

Джони беше получил изричното указание от режисьора да не използва втората си физиономия, освен в изключително редки случаи, но за актьор от неговия калибър беше въпрос на чест да я покаже при първа възможност, затова и по време на снимките на постера... той се усмихна.

От чисто кинематографична гледна точка филмът нямаше някакви очебийни слабости, макар и на места стерилно празните улици да будеха известни съмнения в коя точно киностудия се разиграва събитието, но на фона на безмислените престрелки, това сякаш нямаше и голямо значение. Актьорското присъствие на Деп не будеше съмнение, но честно казано тази роля нямаше и с какво да му се опре. Затова пък Крисчън Бейл ме изненада приятно, защото избяга от многото възможни стереотипи, за да създаде някакъв правдив за времето си образ на специалният агент за борба с организираната престъпност към ФБР, Мелвин Първис. За съжаление всички останали бяха безподобни статисти начело с иначе приятната за окото Марион Котияр, която пък беше на светлинни години от изпълнението си в "A Good Year", където поне имаше заслугата да направи от филма нещо гледаемо.

Крисчън Бейл като ейджънт Първис и Били Кръдъп в ролята на Хувър

В интерес на обективността втората половина от филма леко разбуди позаспалата ми сетивност, но дотолкова, че да не захъркам на глас. С други думи гледайте филма на ваша отговорност и само при условие, че не сте във ваната. Аз лично не очаквах такова падение от страна на режисьор, стоящ с името си зад заглавия като "Collateral" (2004), "The Insider" (1999), "The Last of the Mohicans" (1992) и, разбира се, "Heat" (1995).