14 ноември 2011 г.

"Melancholia" (2011)



Ако трябваше да избирам кого да убия, за да спася котарака си от сатъра на виетнамски кулинар-виртуоз, първият ми избор щеше да е Ларс фон Триер. Единственото ми угризение щеше да бъде, че съм прибързал с избора си - все пак толкова нощи сънувах как стадо разбеснели се слонове прегазва Терънс Малик, че изглежда като прахосничество на животинска енергия той да остане жив.

Тъй, това беше таглайнът на този ми среднощен душевен оргазъм, така че оттук нататък сте предупредени какво ще последва. Всъщност това е изхвърляне, без удоволствието от него, така че не минава дори за оргазъм. Не знам какво е, но поне едно нещо ми е приятно и то е да отбележа, че пътят от Кан до Копенхаген трябва да е бил доста разочароващ за мазното датчанче с леви (не знам дали само в политически план) убеждения, които (доколкото е могъл да формулира правилно, така че да не излезе, че самият той не е знаел какво точно е искал да каже) открито граничат с нацизъм. Човекът не е успял да отговори недвусмислено на журналистически въпрос и се е омотал в съпричастности към Хитлер. Big deal, толкова народ скърби за разпънатия Христос, а религията му е изтрепала хиляди пъти повече хора от национал-социализма на Хитлер, едва ли може да минава за чак толкова зле... (Хитлер, Христос, усещате ли аналогията?)

Та това, което се опитвам да кажа, колкото и да се отнесох встрани, е че Триер е шибан нещастник, а единственото хубаво нещо в "Меланхолия" е, че в края Земята се сблъсква с планета-скитник и всички (в това число и Триер) измират. Филмите му също биват унищожени, пулверизирани до последния кадър и във Вселената не остава дори зъбен имплант от челюстите на Стелан Скаарсгард. Какъв по-щастлив край за човечеството. "Катастрофичният филм на най-иновативния режисьор от времето на Ед Ууд - оставен извън историята!" Жалко, че в този случай вече няма да има печатници, за да мога да прочета това заглавие във вестник.

Но, като казах катастрофичен, нямах предвид, че третира темата за световен армагедон, а, че е катастрофален за хората, които свързват Триер със смисленото кино, защото сам по себе си филмът демонстрира колко еснафски и повърхностни могат да бъдат преценките на някои, когато става дума за "високостойностно" кино. Гледал съм само два филма на Триер и основното, което видях в тях, е че той се опитва да скандализира - или избивайки един град хора (открит геноцид), или унищожавайки планетата Земя (скрит геноцид). Признавам си, "Догвил" ми хареса. Открих аналогиите, които не бяха и кой знае колко завоалирани, но това дори беше плюс, защото не търсеше единствено одобрението на шепа онаниращи критици, но така или иначе дори и той си беше отявлено плачевен до финалната сцена. "Мелахолия" пък е плачевен до самият край.

Изнасилени конфликти, преувеличен мелодраматизъм, шаблонни образи без грам дълбочина, но и каква дълбочина, след като сюжет просто няма. За правдоподобност между героите дори дума не може да става. Единственото, което си струваше, бяха първите 8 минути. Чисто визионерски, като картини на импресионист. Тоя тип е трябвало да снима реклами и мотивационни филмчета за ФК "Барселона".

Но стига толкова. "Дървото на живота" и "Меланхолия" са два еднакво тъпи филма, дело на изчерпания режисьор Ларс фон Малик. Ъмм, или беше Терънс фон Триер... Все тая.