26 февруари 2012 г.

THE NOSCARS®: The winners!

Тази година церемонията по връчването на ежегодните филмови награди на академициците от Академицицията на мастурбиращите творцици обещава да е невиждано и нечувано събитие. Ще има голи мацицки, които ще нацицяват атмосферата между отделните връчвания, а преди това най-ярките звезди на шоу-небосклона ще дефилират по червения килим, за да им се порадваме цицки.

Естествено всичко това ще се осъществи с подкрепата на нашия спонсор - клиниката за пластични операцици "Холивуд Титс Ъпгрейд":
Тази вечер домакин на церемонията за 151-ви път ще бъде прегорелия Били "Дъ Секс" Пистъл, а негова асистентка ще е винаги горещата Роуз "Why did you do that, Rose? You stupid bitch!" Бюкейтър - последната оцеляла свидетелка на потъването на Титаник. Надяваме се до края на вечерта тя да запази топлото си излъчване, тъй като минути преди първите гости да пристигнат в Кодак Тиътър, Роуз неочаквано се спомина.

Но нека оставим домакините сами да открият събитието.

В залата под аплодисментите на публиката и с джазова стъпка се промъква спаруженото олицетворение на самата награда - Били "Дъ Секс" Пистъл. Били все още помни хладния метал под изпотените си пръсти, докато лично връчваше наградата за главна женска роля на Вивиан Лий. Той знае какво е да си на сцената и тази вечер отново ще си припомни. В този момент двама сценични работници изнасят Роуз, влачейки я по сцената. Публиката започва бурно да аплодира и да се залива от смях, мислейки си, че водещата имитира сцена от "Уикендът на Барни". Били се опитва да замаже гафа и запява арии от втръснал на всички бродуейски мюзикъл.

По време на десетте минути, с които разполагат, водещите изпълняват няколко вихрени танца. Роуз може и да е на години, но си е същата жилава пръчка, която завлече Джак на дъното на Атлантическия океан, при това е смъкнала около 35 килограма от задника си (респективно от този на Кейт Уинслет), което пък е добра новина за ишиаса на Секса, понеже на тези години да разнася повече от една торба цимент пред очите на половината земно кълбо крие известни рискове.

След вихреното начало, непрестанният кикот от куртоазия на публиката и откъслечните крясъци "Вижте как й се влачат цицките по пода!" настъпва време и за връчването на първата награда. Тя е в категорията "Best Animated Feature Film of the Year", където номинациите са:

Une vie de chat (2010)
Chico & Rita (2010)
Kung Fu Panda 2 (2011)
Puss in Boots (2011)
Rango (2011)

Победителят ще бъде обявен от Анди Съркис, който обаче, поради проблем с декорите, закъснява да излезе на сцената. Изглежда режисьорът на церемонията е забравил да спусне зеленият екран, което пречи на актьора да влезе в роля. Но ето, че екранът е спуснат и Анди уверено пристъпва под овациите на хора, които сега го виждат за първи път. И така, най-добър анимационен филм за 2012-та (та-дааа!) е "Rango"! Много от присъстващите в залата са разочаровани, защото са стискали палци за дебелата панда. Академициците също са изненадани от избора си, но пък нека и те се почувстват като редови любители на седмото изкуство, често оставали разочаровани от безхаберния избор на големите филмови дейцици.

Следва музикална пауза: Сашка Васева изпълнява музикалната тема от "Rango". Много от присъстващите излизат за по едва, две или повече кутии цигари.

И така, ето че отново сме тук. Били усеща, че вечерта ще е дълга, вероятно по-дълга и от психоаналитичен сеанс с Робърт ДеНиро. Следват номинациите за "Best Achievement in Directing":

Woody Allen for Midnight in Paris (2011)
Michel Hazanavicius for The Artist (2011)
Terrence Malick for The Tree of Life (2011)
Alexander Payne for The Descendants (2011)
Martin Scorsese for Hugo (2011/II)

На сцената излиза да обяви наградата Фарс фон Триер. Всички очакват от него нещо скандално и той не ги разочарова. Фарс си сваля гащите и си показва гениталиите на половината земно кълбо. Публиката плахо ръкопляска, все още не знаейки дали това е нормално. Фарс вижда, че не е достатъчно експресивен и вади от сакото си сатър от реквизита на предпоследния си филм. С красноречиви движения той демонстрира как иска да си отреже пениса и поглежда публиката за реакция. В дъното на залата единственият европейски критик, присъстващ на церемонията, скача на крака и започва да аплодира бурно. Фарс се опиянява от успеха си. Готов е всеки момент да си клъцне малкия пишок и така идеите му да възтържествуват над безбройния му фен, но зад сцената изскачат лосанджелиски спец-полицаи и арестуват датчанина за притежание на хладно оръжие с инкрустирана свастика. Публиката от първите редове си отдъхва облекчено.

Били "Дъ Факин" Пистъл веднага проявява съобразителност след този пореден фал и изпява арията на Хитлер "Пролет за Хитлер" от мюзикъла "Продуцентите". Докато припява, той отваря плика и обявява победителя в категорията за най-добър режисьор: Michel Hazanavicius за "Артистът"! Холивуд очаква Hazanavicius да започне да им скача по главите и да крещи името на майка си, но Роберто Бенини не в залата и всички са разочаровани от срамежливата реакция на сдържания европеец.

И ето че идва време за най-важните категории. "Best Performance by an Actress in a Leading Role":

Glenn Close for Albert Nobbs (2011)
Viola Davis for The Help (2011)
Rooney Mara for The Girl with the Dragon Tattoo (2011)
Meryl Streep for The Iron Lady (2011)
Michelle Williams for My Week with Marilyn (2011)

Тук академициците със затворени очи са пуснали ръце в деколтетата на номинираните актрицици и резултатът е, че бубите на Мишел Уилямс са се оказали най-големи. Е, или поне най-стегнати.

"Best Performance by an Actor in a Leading Role":

Demian Bichir for A Better Life (2011)
George Clooney for The Descendants (2011)
Jean Dujardin for The Artist (2011)
Gary Oldman for Tinker Tailor Soldier Spy (2011)
Brad Pitt for Moneyball (2011)

Джордж Клуни е най-набеденият актьор в тази категория, а и в историята на Носкарите изобщо, затова нека да видим какво ще ни предложат истинските актьори. Изборът естествено пада върху:  Jean Dujardin за "Артистът". Уж не съм жена, ама се влюбих в тоя. Пълнокръвен европейски Брандо, голям актьор, трябва да научи английски.

И най-накрая идва ред да се изсмуче най-добрият филм от деветте пръста на Академицицията. Пфуууу... Трудна работа, но академициците са свикнали да работят под напрежение и в тежките условия между гърдите на млади пробивни "актриси". Ето какво изцедиха от тях. Не от гърдите, а от деветте си пръста:

9. The Tree of Life (Дървото на живота)
8. War Horse (Боен кон)
7. The Help (Южнячки)
6. Hugo (Хюго)
5. The Descendants (Потомците)
4. Midnight in Paris (Полунощ в Париж)
3.
2.
1. The Artist (Артистът)

Академициците сметнаха, че "Moneyball" (Кешбол) и "Extremely Loud and Incredibly Close" (Ужасно силно и адски близо) не им се гледат, защото им дожаля за последните им две живи мозъчни клетки. След гледането на 2/3 от номинираните заглавия животът по високите етажи бързо опустя и всички си дадоха сметка защо. Просто номинираните филми са много сложни за разбиране, но са няколко пъти по-прости, за да трябва да си губим времето с тях. Човек трябва да уважава преди всичко себе си и много далеч след това групата неадекватни академицици, защото истината е, че всеки може да избира цици - достатъчно е да ги зърне, понякога и да ги пипне, но няма нищо сложно в избора им - всичко, което доставя удоволствие на първичните ни инстинкти, е лесно познаваемо - то е в природата ни. Но в природата на някои хора е да избират чалгата пред стойностното, а по-голяма чалга от тазгодишните номинации, не помня, повярвайте ми.

И сега какво да кажа на тия прости холивудски задници. Тази година един обикновен чернобял европейски филм ви разказа играта и то на ваша сцена. Не ме интересува дали ще го изберете или не, той вече е спечелил сърцата на кинолюбителите, а пренебрегвайки го, вие само ще затвърдите статута си на загниваща институция, нямаща никаква връзка с реалността. Киното не е награди. Големите филми ще си останат големи и без да приберат някоя и друга статуетка, а незаслужилите номинирани и наградени ще бъдат забравени само след няколко дни.

* * *


Тазгодишните статуетки NOSCAR пожънаха фурор в сферата на изкуството. Цели три вида носкари намериха място под купола на звездната нощ.
Лили изби рибата с Нострофестър, един изключително забавен злодей, който често е подхлъзван от филмите, на които дава кредит на доверие със самия факт, че сяда да ги гледа:
Ел пък разкри същността ми - скелет скрит под метална обвивка, любител на компота от смазка, подходящ за ръждясалите ми крайници (а това, дето се вижда точно под буркана, е девствения ми колан):
И сега, за да завърша подобаващо като за един незначителен блог, който вчера имаше втори рожден ден, минал и заминал, докато се опитвах да започна, а после и да завърша този проклет "прословут" пост, представям ви творението на Миленка, която ме сюрпризира с тази убийствена торта от (златни) малинки с два Носкара отгоре, на които им горят главите:
Ех, с такива награди, на кого му трябват филми!

14 февруари 2012 г.

happily ever ACTA

Край на тази приказка, следва нова. Само дето с времето приказките стават за възрастни, а приказките за възрастни рядко завършват щастливо.
Честит ви празник на виното и любовта!

12 февруари 2012 г.

make LOVE, not ACTA

Този блог се занимава предимно с холивудска продукция (когато изобщо се занимава с нещо), но май му е време да спре. Писна ми от холивудски боклуци и спокойно ще се откажа да "храня" тази фабрика за целулозни конфети по какъвто и да било начин, особено на фона на опитите й да превърне Интернет в тоталитарна държава.
Замразявам блога, докато всякакви абревиатури от рода на SOPA, PIPA и ACTA не останат в историята, като безславни опити на група алчни копелета да ни превърнат в послушни покупатели на боклуците им. STOP ACTA!