21 май 2012 г.

Юбилейни годишни награди CINEMASCROTUM'03



Ето, скъпи приятели, че отново стигаме до повратния момент от годината, в който трябва да направя обобщение на всички филми, които с лекота успяха да иритират сетивата ми през последните 12 месеца. Набързо ще ви нахвърлям откроилите се заглавия и ще ви оставя сами да изберете вашия фаворит, защото за мен всички са фаворити и в еднаква степен заслужават да получат "Златният космат скротум".


“Джон Катър: Между двата крака” (Jackass Carter)

Както може да се очаква от филм с подобно заглавие, НО НА ДИСНИ, това не е поредното адвенчър порно с пенетрация, доминация и представители на аристокрацията (надявам се всички отбелязахте присъствието в лентата на принцеса Лея, принц Чарлз и - естествено, където има катър, там е и - Камила Паркър), от което порно индустрията загуби потенциален хит в репертоара си. Всъщност става дума за нещо много по-класическо от продукция за сношения, по-класическо дори и от програмата на радио Хоризонт по обед, а какво може да е по-натоварено с грандиозна ерудиция от интубиран Едгар Бъроуз на стероиди. Звучи ужасно, но поне едно нещо в киносалона успя да ме спаси от публичен дисгрейс - торбичките за повръщане, които предвидливо бях скътал в джоба си.

0,2/10


“Грехът на тирантите” (Wrath of the Titans)

Ще ви излъжа, ако ви кажа, че написах оплюващо ревю на този титаничен по размаха си амитологичен филм само, за да си изкарам гнева, задето си дадох парите за билет, а заспах още на началните надписи. Не, не е само заради това. Истината е, че го оплюх и, защото така правя по принцип, а заспах, защото седалките бяха крещящо меки и молеха за моето внимание. Плюс това тийнчетата около мен създаваха такава задушевна, предапокалиптична атмосфера, че щеше да е цяло геройство да не потърся убежище в прегръдките на Морфей. Отгоре на всичко началните надписи наистина не струваха - сансерифен шрифт на бял фон, при това в пост-конвертирано 3D - умрях си от скука, ей! А и кой, по дяволите, е очаквал тоя екскремент да става за нещо повече от излъчване в сутрешния блок на общинарска телевизия?

0,1/100


"Здрач: Погнусяване – част 1" (The Twilight Saga: Breaking Dawn – Part 1)

Гнус ме е да си спомням, че съм писал ревю за тва...

00/00


"Приключенията на Тинтири-Минтири 3D" (The Adventures of Tintin)

Противно (ми е) на всички очаквания, но този филм все пак става за нещо. За какво, ами за прожекция пред деца до 10-годишна възраст. Доста зле е и по скалата за идиотчета. Всъщност си е пълен капут, както и 90% от творчеството на Спилбърг, но все пак режисьорската и операторската работа си бяха на ниво. Сюжетът, за съжаление, беше на нивото на плуващи по течението изпражнения и, ако изключим сандвича с вкус на плесен, който изядох набързо във фоайето, мисля, че това беше причината да отскачам толкова често до клозета.

8/10


“Примата му с китара! Че и в 3D!” (The Three Musketeers)

Пол ВеЦе Андерсен. Жена му. Несъществуващи технологии по времето на Луи 13-ти. И къде без слоумоушън. Ще изпаднете в истерия, ако ви кажа, че забравих да си взема торбичките за повръщане. Наложи се да повръщам в дамската чанта на Вася Ганчева, която непредпазливо беше седнала до мен.

драйф-драйф/all-the-way



“Възторгът от варенето на сапуните” (Rise of the Planet of the Apes)

Когато Холивуд си изсипва нечистотиите, редно е бизнесът с перилни препарати да бележи растеж. Филмът е безогледно тъп, затова няма да се скъпя в оценката.

9/10


“Предпоследно изхождане 5? (Final Destination 5)

Точно така, това е оня филм, в който всички измират по особено нелеп начин. С всяка нова част от поредицата сценаристите стават все по-изобретателни, а резултатът е все по-отчайващ. С нетърпение очаквам "Последно изхождане 6", защото, честно да ви кажа, не мисля, че ще издържа повече.

мада/фака



Измина поредната година, в която с ревютата и новините си Cinemascrotum ни кара да чувстваме съпричастността му към болката, с която посрещаме всяко едно ново заглавие от кино-афиша. Аз лично, знаейки, че не съм единственият изправен пред тази холивудска планина от екскременти, приемам по-лесно тежкото бреме и то дори не ми се отразява на джоба. Надявам се Скротума още дълги години да жертва от времето и джобните си, за да ощастливява отчаяните кинофенове, като мен и вас, при това без да губи разсъдъка си.


ЧЕСТИТ БЛОГОРОЖДЕН ДЕН, СКРОТУМЕ!